30 март 2017 г.

Нарцис

Сладурският картишочешки екип ме покани за гост дизайнер в новото цветно предизвикателство на Картишок.
Приех с удоволствие... въпреки творческата ми криза :-)!
Постарах се да има и миксмедия елементи в картичката и ето какво се получи.
Цветето е от тънка креп хартия, а листата и дръжките от принтерен картон. Фонът направих с акварелни моливи по техника, чието име не помня, но в общи линии в цветни локвички потапям хартията и... каквото стане! Аз топих няколко пъти, докато ми хареса. Тъмните пръски направих с четка и пак с цвят от акварелен молив. Отпечатах текстовия печат на Scrapberies, лепнах две парченца микровелпапе и обрамчих с тегел. Това е всичко! Както виждате няма нищо сложно - темата е приятна и лесна, така че покажете и своите цветя в предизвикателството.

Както знаете от време на време ме хваща инерцията и съм си подготвила още няколко цветлета, които смятам да се превърнат в АТС-та и да ги занеса в Габрово... искам да кажа "очаквайте скоро"...

Тук ще я покажа.

27 март 2017 г.

Анита

Как лети времето!
За 20-тия рожден ден на една от племенниците е тази картичка. Имах достатъчно време, предостатъчно материали, огромно желание и НИКАКВО вдъхновение!
И както обикновено в такива случаи не поемам никакъв риск.
Картичка, почти същата като вече правена, но затова пък много сладка... поне според мен. Мъжът ми е на противоположното мнение и няма да го цитирам ... беше доста груб. Всеки си има правото на мнение, пък аз имам правото да не го чувам - поне когато става дума за картички :-).

Този път има и плик, като за него ползвах дугата щанца от комплакта "Mixed media 2".
Ани си ги хареса. Тя е прекрасно дете - без преувеличение (и го казвам не защото сме роднини)!
Да е жива и здрава и все такова мило, нежно, умно и слънчево дете "на света"!

Силно се надявам скоро да ме посети някоя муза, че това вече се не трае!

22 март 2017 г.

Калъф за таблет

От няколко месеца имам таблетче 7". Споменавам го, защото то е причината да опитам нещо ново.
Засега въпросното таблетче си стои вкъщи, но все някой ден ще се наложи да си го пъхна в чантата заедно с останалите около 100 неща, които са в нея.
ТРЯБВА МИ КАЛЪФЧЕ, значи!
Поразгледах по магазините и нищо не си избрах - или са грозни, или скъпи или не ми изглеждат достатъчно надеждни...
Ако трябва да съм честна, след като взех решение да си направя калъфа сама, открих и един приемлив вариант в магазин, ама нали вече се бях навила да се заема с проекта...
Обикновено такива неща обмислям дълго преди да ги започна и този не беше изключение. От какво да го направя, как ми се иска да изглежда, дали да е с цип, или с капак... ей такива неща.
Материала го измислих много бързо - мека кожа от едно яке, купено от магазин за дрехи втора употреба, точно заради кожата.
Преформих един цип, който се отваряше от двете страни - обърнах му затварящите елементи и вече се отваря в средата при затворени краища. Обаче кожата тъмно залено-кафява, а ципа бежев... значи ще цапам с боички!
На декорацията това и е третият вариант - в първия имаше водно конче, което обаче не успях да отпечатам така че да ми хареса. Във втория пак печатането с акрилна боя ме спъна - този път трябваше да е надпис, който като не се получи, опитах да прикрия и стана мазало! За това третия път не поех никакъв риск. Всъщност кожата се оказа много благоприятна основа за цапане с акрилните боички. Бежевата е на CADENCE - STYLE MATT лен, а златистото е една от структурните пасти от Лидъл, която ме изненада с цвят - през тубичката изглеждаше леко кремава и матова, а след изсъхването стана златиста и бляскава.
Ако си мислите че това което виждате е първият вариант на калъфа... не сте познали :).
Първият беше с меки подплатени стени и шит на машината, която обаче не успя да се разбере с кожата и шиеше през бод-два когато пожелае. Отделно като зациклеше на едно място почти прокъсваше кожата. Доших на ръка навсякъде където липсваха бодове и когато ми остана последния тегел и два дни след като таблетчето се беше настанило в почти готовия калъф реших, че този набръчкан цип не мога да го гледам и най-чинно цяла вечер разшивах бод по бод същите онези бодове, които преди така старателно правих.
Този път взех мукава и си изрязах правоъгълници с подходящ размер и заоблени краища.
Оказа се че с лепене е по-лесно отколкото с шиене, че и по-красиво. Надявам се да е и достатъчно здраво. За щастие шитият калъф беше около сантиметър по-голям от необходимото и на дължина и на ширина, така че следите от злополучното шиене останаха скрити и като бонус доволно омазани с лепило.
Не се сетих да снимам процеса от самото начало, но горе долу може да се добие представа.
Едно от предизвикателствата беше как да залепя ципа така че да е равномерно "покзан" отвсякъде, и това покзаното да е достатъчно за да се движат закопчалките и съответно калъфа да не е тесен на обитателя си. С помощта на известно количество карфици и едно акрилно блокче се справих. С карфиците, забити в ръба на мукавата фиксирах ципа в желаното положение докато залепя (на снимката вече всичко е залепено), а акрилното блокче поддържаше дистанцията между двете кори. Със запалка оформих завоите на ципа. И вече вътрешността беше готова.


След като пропуснах да подплатя вътрешните кори с нещо мекичко реших че на външните ще има. Вместо вата сложих подложка за ламинат. Първо пробвах дали подложката реагира някак с лепилото и след като се оказа че няма проблем я залепих за мукавата. Лепилото което ползвах е за дърво, купено от промоция в Кауфланд ей така "за проба". Прилича на леко сгъстено C200 и ползвах него, защото го имам и е в удобно бурканче за топене на четката. След това "тапицирах" панелите с кожата. Нещото което пропуснах да снимам преди да ги залепя на местата им е подложката от бирен картон, която сложих между външната и вътрешната кора, за да компенсира удебеляванията по краищата им от кожа и цип.
Имах някакви идеи за джобчета и халка за вързанка, но се отказах от тях. И изобщо не съжалявам.
Не знам колко ми личи, но вече съм много доволна!


8 март 2017 г.

Първите 7

ЧЕСТИТ 8 МАРТ!
Да сте здрави, обичани, вдъхновени и окрилени не само днес, а всеки ден!
Този празник ме подсети, че някой тези дни е станал на 7 и то не кой да е, а блогът ми стана на 7. През 2010 за 8 март си подарих блог.
 И понеже знам, че първите 7 са много важни ми се искаше да си направя малка равносметка...
Не че знам от къде да започна.
*Да речем от 420-те публикации - не са много, но са колкото трябва. Падат ми се средно по 5 месечно - не е зле,а? А колко емоции са ми донесли... не може да се опише.
*За цялото време са регистрирани близо 340 000 посещения на блога, от над 100 държави - за някого може да е смешно но аз съм щастлива, че не само мама ми чете публикациите.
*С огромно вълнение чаках и четях всички коментари - сега вече не чакам, по-скоро с изненада откривам че някой е решил да коментира. Не се сърдя - знам че отнема време и при положение, че аз самата рядко мога да отделя от своето за да разглеждам блогове как да искам другите да го правят?!? Много съм благодарна на всички, които са оставили някой от над 3700-те коментара под публикациите ми. С носталгия си спомням времената, когато всички се познавахме (само виртуално, но и доста лично), а блоговете бяха местата на срещите ни. С времето и най-вече благодарение на срещите, организирани от Деси с много от вас вече сме лични познати и сме си близки - не географски, а в сърцето ми!
Този блог ме срещна с прекрасни хора и дори само за това си е струвало! И може би затова и не се отказвам все още. Всъщност от самото начало блогът ми е нещо като личен архив, свързан с хобито, до който всеки има достъп и е добре дошъл. Тук споделям и своите малки открития. Гледайки назад виждам как съм се развивала с времето - не непременно към по-добро, но за мен най-важното е да успея да запазя хобито си за лична "консумация" без да ми се налага да правя нещо непременно, спешно, евтинко или пък което не искам. Не че съм се опазила съвсем, но съм правила компромис със себе си само за хора, които харесвам.
Това беше равносметката ми за първите 7 - може би най-скучното ми излияние :-)
И няма да организирам някакво предизвикателство или игра или каквото и да било за тази годишнина, ама пък ще се радвам да се видим на габровската среща, да си разменим АТС-та и да си побъбрим!

Пропуснах тази година да покажа мартенички, та за това има и такава снимка.

Чао!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...